Светът ги обикна. Pussy Riot (или за краткост PR) получиха
реклама като за суперзвезди. Но какво са те? Да са рок или
пънк група - не са. Един британски журналист наскоро се
удиви: те не произвеждат музика, не произвеждат песни, нито
картини - нищо, nada, rien, nothing. Как тогава ги описват
като "артисти"? Това беше суров тест за техните подръжници,
но те го преминаха блестящо - американският Държавен
департамент, този известен ценител на изкуството, плати1
за първия им и единствен сингъл, продуциран от The Guardian
и състоящ се от някакви образи и звуци.
По принцип можем да преглътнем обидното държание и
богохулството; например, аз много харесвам "Богородица на
цветята"2 на Жан Жане - книга, в която намирам и
едното, и другото. Но PR никога не са написали, композирали
или нарисували нещо стойностно. Крис Рандолф ги защитаваше в
The Counterpunch3, като ги сравняваше със "скандалния
Игор Летов"4. Какво подвеждащо сравнение! Летов
пише поезия, пълна с грубости, но все пак поезия, докато PR
нямат нищо освен… PR, връзки с обществеността.
Вманиачени на тема "публичност", но артистично непълноценни,
три млади рускини решили… Да, звучи като начало на виц. Те
откраднаха замразено пиле от супермаркет и го използваха
като изкуствен пенис върху себе си; филмираха действията си,
нарекоха ги "изкуство" и ги пуснаха в мрежата (видеото още
си е там). Другите им артистични постижения бяха оргия в
музей5 и грубо изображение на еректирал пенис6.
Дори и в тези съмнителни произведения на изкуството ролята
им беше на технически персонал, а цялата слава отиде при
руския евреин и художник Плуцер-Сарно от Мевасерет-Цион7,
автор на идеите, дизайна и авторските права, който дори
спечели за изкуството си голяма награда в Русия. Бъдещите
членки на PR не получиха нищо, а самият Плуцер ги описа като
"нахъсани провинциалистки", че и по-лошо.
Напоследък те се опитваха да яхнат каруцата на политическата
борба. И там претърпяха провал. Изляха потоци от словесна
помия по адрес на Путин - на Червения площад, по станциите
на метрото - с нулев ефект. Не бяха арестувани, не бяха
глобени, просто ги прогонваха като досадни мухи. И така не
успяха да привлекат хорското внимание. Тук е важно да
отбележим, че Путин е заклет враг на руските олигарси,
собственици на основните руски медии и осигуряващи
препитанието на московския образован елит. По тази причина в
пресата ежедневно се печатат такива количества обиди по
адрес на Путин, че въпросните обиди вече са загубили
свойството да шокират. Просто не можеш да измислиш нова
дитирамба по негов адрес - всичко е вече казано и
публикувано. А Путин на практика не се меси в свободата на
пресата.
Приятелите ми журналисти от чужбина обикновено се удивяват
от единодушието и ожесточението на анти-Путинската кампания
на руските медии. Тя може да бъде сравнена с атаките срещу
Джордж Буш в либералната преса в САЩ, но в Щатите имаше
много консервативни издания, които подкрепяха Буш. Путин на
практика няма никаква подкрепа в мейнстрийм-медиите, защото
всички те са собственост на медийни босове. Телевизията е
някакво изключение, но тя е подчертано аполитична и излъчва
предимно нискокачествени забавни предавания, които между
другото се водят също от анти-Путински настроени активисти
като Ксения Скобчак. И така, Pussy Riot фундаментално се
провалиха в опитите си да събудят звяра.
Ето как в един момент младите амазонки бяха мобилизирани да
атакуват Църквата. По това време те вече бяха готови на
всичко заради своите пет минути слава. Антицърковната
кампания започна преди няколко месеца - доста внезапно и
като че ли по команда. Руската църква от 20 години живееше в
мир, възстановявайки се от комунистическия период - и беше
изненадана от ожесточената атака.
Макар че темата заслужава по-дълги обяснения, ще бъда
кратък. След разпада на СССР, църквата остана единствената
значима духовна сила с послание за социална солидарност в
живота на руснаците. Администрациите на Елцин и Путин бяха
точно такива материалисти, каквито бяха и комунистите. Те
проповядваха и практикуваха социален дарвинизъм в
нео-либералната му форма. Църквата предлагаше нещо отвъд
временните земни богатства. Руснаците, изгубили спойката на
социалната солидарност, дотогава осигурявана от комунистите,
вдъхновено се обърнаха към алтернативата на Църквата.
Правителството и олигарсите се отнасяха с Църквата добре,
защото в нея имаше силна анти-комунистическа тенденция, а
богатите все още се страхуваха червените да не поведат
отново бедните. Църквата процъфтяваше; бяха построени много
нови и красиви храмове; много манастири бяха възстановени
след десетилетия на разруха. Новата силна Църква се
превръщаше в обединителна сила в Русия.
С нарастването на влиянието й, Църквата започна да защитава
бедните и онеправданите, а реформираните комунисти в лицето
на черкуващия се Генадий Зюганов намериха начин да заговорят
на вярващите. Известният икономист и мислител Михаил Хазин
дори предрече, че бъдещето принадлежи на една нова парадигма
на "Червеното християнство" - нещо в контекста на ранните
произведения на Роже Гароди8. Такъв проект би бил
заплаха за елитите и надежда за света, написа той.
Междувременно, Църквата заемаше подчертано про-руска и
анти-глобалистка позиция.
Атаката беше преизвестена; беше само въпрос на време
световните анти-християнски сили да настъпят и да нападнат
Руската църква - както преди бяха нападнали Западната. След
като Русия влезе в Световната търговска организация и
възприе западните ценности, трябваше да възприеме и
секуларизацията. И наистина, Руската църква беше атакувана
от сили, които не желаят Русия да бъде единна - олигарсите,
едрия бизнес, медийните босове, про-западната московска
интелигенция и западните интереси, които естествено
предпочитат Русия да остане разделена срещу себе си.
Офанзивата срещу Църквата започна с нещо дребно - медиите се
вторачиха в скъпия часовник на Патриарха, подарен от
тогавашния президент Медведев. Антирелигиозната жлъч се
лееше в изобилие сред либералната опозиция, която тогава
организираше предизборни протести срещу Путин и трескаво се
нуждаеше от още "коне за биене". Водещият анти-Путински
активист Виктор Шендерович тогава заяви, че би проявил
разбиране, ако руските православни свещеници бъдат изклани
както през 1920 г. Друга знакова фигура на либералния
протест, Игор Ейдман, възкликна: "Избийте заразата!"
(Руската църква) - в най-груб биологичен смисъл.
Предполагаемият организатор на Pussy Riot, Марат Гелман,
руски евреин и колекционер на произведения на изкуството, е
свързан с други анти-християнски арт-изяви, включващи
разбиване на икони и използване на модели на храмове като
инструмент за клизма. Неговият - и на PR - проблем беше, че
се оказа трудно да се провокира реакция от страна на
Църквата. Pussy Riot направиха два опита да предизвикат
публичен скандал във втората по големина московска
катедрала; и двата пъти бяха изгонени, но не бяха
арестувани. Третият път се постараха повече - влязоха в
храма "Христос Спасител" (разрушен от Лазар Каганович през
1930 и възстановен през 1990 г.), добавиха към изпълнението
си още богохулства от най-обидния вид - но отново бяха
оставени да си отидат с миром. Полицията направи всичко
възможно да не се стигне до арест на амазонките, но накрая
нямаха избор, след като PR качиха видеото с представлението
си в катедралите заедно с обидния саундтрак.
По време на процеса защитата и обвиняемите направиха всичко
възможно да устроят скандал и пред съдията, като я
заплашваха с гнева на Съединените щати (sic!) и непрекъснато
се впускаха в груби и обидни анти-християнски речи, наситени
с омраза. Съдията нямаше друг избор, освен да признае
обвиняемите за виновни за престъпление, свързано с омраза
(хулиганство с религиозна омраза като мотив). Прокуратурата
не повдигна по-сериозни обвинения по този параграф (например
"намерение да се предизвика религиозно напрежение"), макар
че най-вероятно можеше да аргументира и такова искане. По
този член можеше да се поискат и по-сериозни наказания -
рисувачите на свастики по стените например, обвинени по този
член, могат да получат и 5 години затвор.
Двугодишната присъда е изцяло в съзвучие с преобладаващата
европейска практика в тази област. За много по-меки
анти-еврейски изказвания в европейските държави обикновено
се присъждат от две до пет години затвор при първо
нарушение. Руснаците приложиха законите срещу престъпление,
свързано с омраза срещу християнската вяра - и това може би
е тяхното "нововъведение". Руснаците доказаха, че им пука за
Христос не по-малко, отколкото на французите им пука за
Аушвиц - и това шокира европейците, които навярно смятаха
дотогава, че законите за защита от омраза са приложими само
за обиди спрямо евреите и хомосексуалистите. Западните
правителства призоваха за повече свобода за руските
анти-християни, в същото време отричайки подобна свобода на
отричащите Холокоста в собствените си страни.
Анти-Путинската опозиция бързо се мобилизира, за да подкрепи
Pussy Riot. Радикалният харизматичен опозиционен лидер,
поетът Едуард Лимонов обаче писа, че опозията е сгрешила,
като е подкрепила PR, защото тези момичета антагонизират
масите - и така пропастта между "масите" и опозицията ще се
задълбочи. Гласът му обаче беше плач в пустиня, докато
останалата част от опозицията радостно прегърна PR-каузата,
опитвайки се да я превърне в оръдие срещу Путин. Статия на
Guardian призова Путин да подаде оставка. Путин пък от своя
страна призова за милост към Pussy Riot; правителството е
дълбоко смутено от цялата работа. Но не им оставиха избор -
невидимите организатори, стоящи зад Pussy Riot искаха
момичетата в затвора - и успяха.
В търговски план удариха джакпота. С подкрепата на Мадона и
на Държавния департамент на САЩ, момичетата са готови да
тръгнат направо от затвора на околосветско турне и фотосесия
в Белия дом. Регистрираха името си като търговска марка и
започнаха да продават лицензи за употребата й. Конкуренцията
им от групата Фемен (чието изкуство се състои в това да
показват гърдите си на необичайни места) се опита да надмине
Pussy Riot, като отсякоха огромен дървен кръст, издигнат в
памет на жертвите на Сталин. Вече само небето е границата.
През август, в отпускарския сезон, когато няма кой знае
какви важни новини и читателите на вестници са по курорти и
планини, процесът срещу Pussy Riot осигури така необходимото
забавление за мало и голямо. Може би темата ще отпадне от
само себе си с края на този глуповат сезон. Но не разчитайте
твърде много на това. |
www.counterpunch.org
Израел Шамир е кореспондент на The Counterpunch в Москва.
Превод: Пламен Сивов
Бележки
2 Notre Dame des Fleurs е дебютният роман на
френския писател Жан Жене, публикуван през 1943 г.
4 Игор Летов - руски музикант, поет,
художник, основател на групата "Гражданска отбрана"
7 Квартал в Йерусалим
8 Роже Гароди (р. 1913 г.) - френски
писател, философ и политически деец. Известен като автор на
анти-израелски книги и отрицател на Холокоста.
|